22 март 2025-Световен ден на водата „Опазване на ледниците“

Климатичният часовник на планетата ни тиктака! Европейската климатична обсерватория за изменение на климата „Коперник“ потвърждава рекордното топене на антарктическия лед, с достигнат рекорд през февруари 2023 г. Полярния лед, който се топи през лятото и се възстановява през зимата, е достигнал „най-ниската си стойност за 45-те години, в които се записват спътникови данни“ докладват от обсерваторията „Коперник“

1. Каква е основната причина за топенето на ледниците?

Ледниците се топят поради постоянно повишаващата се температура. Повишаването се дължи основно на въглеродния диоксид в атмосферата. Той от своя страна се повишава лавинообразно „благодарение“ на човешката дейност. Основните ,,производители“ на въглеродни емисии са ТЕЦ (топлоелектрическите централи), наземен и въздушен транспорт, преработка на нефт и др.

2. Какви са последствията от разтопяването на ледниците?

Последиците са изключително пагубни за нашата планета. Ще  доведе до повишаване на нивото на Световния океан, промени на климата, наводнения и засушаване. Човечеството е изправено пред нарастващи рискове от по-бързо покачващите се нива на световния океан, което води до увеличаване на годишните разходи за щети от наводнения, застрашаване на големите крайбрежни градове и вероятно до изселването на стотици милиони хора от домовете им.  Учените предупреждават, че ако човечеството не предприеме бързо и сериозно намаляване на емисиите на въглеродния диоксид в атмосферата и другите парникови газове, океаните могат да генерират унищожение, далеч по-голямо от настоящото, включително по-мощни бури, унищожаване на кораловите рифове, да бъде ударен риболовът, както и ускорено топене на планинските ледници.

Японските учени описват последствията със следните думи:    – ,,Човечеството ще се върне  в самото си начало“.

3. Как можем да помогнем, на планетата, пестейки вода?

Като за начало да пестим вода. Това можем да го постигнем, с дребни на вид промени в ежедневието си, но водещи до положителни за планетата ни резултати. Ето няколко прости примера: да сложим край на неконтролируемата и безсмислена консумация, затваряйки кранчето на водата, докато мием зъбите си, ще спестим 6 литра от нея в минута. Същото се отнася и за други дейности като бръсненето при господата. Ако пък се заемем да поправим капещите кранчета ще можем да пестим по 60 литра всяка седмица. Всяка минута, която прекарваме под душа, използваме до 17 литра вода. Ако се самозабравяме, докато сме под душа, можем да зададем таймер на телефона си, за да не прекаляваме с времето, прекарано в банята. Добре е да помислим и за „спестяващи“ душ-слушалки, които могат да намалят консумацията с до 3 литра в минута и същевременно няма да нарушат удоволствието ни от сладкия душ. Да бъдем внимателни с напояването на растенията – засаждането на устойчиви на суша дървета и растения е едно добро решение.

4. Какво се прави на Денят на водата?

На този ден се организират различни събития, семинари, конференции и образователни дейности, за да се насърчи опазването на водата, да се повиши осведомеността относно проблемите, свързани с този ресурс и да се насърчат хората да направят информиран избор за защита и опазване на водата за настоящите и бъдещите поколения.

От Елена Спасова „Воден проект“ по ЧП/ИУЧ на V в клас, 56. СУ „Проф. Константин Иречек“